Човешкият организъм като единно цяло
Човешкият организъм като динамична система
Човешкият организъм представлява цялостна система, в която се разграничава йерархична организация на живата материя – клетки, тъкани, органи и системи. Клетките изграждат тъканите, а тъканите – органите. Органът е част от тялото, която има определено разположение, форма, устройство и функция.
Сложните процеси в човешкия организъм, свързани с неговата хомеостаза (поддържане на телесна t, pH, артериално налягане и др.) често се изпълняват не от един, а от няколко органа. Прието е групата от органи, изпълняващи общи функции в организма да се нарича система.
Човешкото тяло е изградено от следните системи:
Двигателна
Oсигурява опората на тялото, движението му в пространството и защитата на вътрешните органи чрез съвместната работа на костите, ставите и мускулите. Тя също така участва в поддържането на стойката и генерирането на телесна топлина.
Храносмилателна
Отговаря за приемането, механичното и химичното разграждане на храната, както и за усвояването на хранителните вещества в организма. Несмлените остатъци се изхвърлят извън тялото под формата на отпадни продукти.
Сърдечно-съдова
Осигурява постоянната циркулация на кръвта, като доставя кислород и хранителни вещества до всички клетки и органи. Тя свързва сърцето и кръвоносните съдове в единна транспортна мрежа за нуждите на метаболизма.
Кръвоносна и лимфна
Кръвоносната мрежа пренася газове, хормони и отпадни продукти, докато лимфната система дренира излишната течност от тъканите, връща я в кръвния поток и филтрира патогени. Заедно те поддържат течната хомеостаза и участват активно в имунната защита.
Дихателна
Снабдява организма с кислород от атмосферния въздух и извежда въглеродния диоксид, който е отпаден продукт от клетъчното дишане. Този газов обмен се осъществява в белите дробове чрез процесите на вдишване и издишване.
Отделителна
Пречиства кръвта, като филтрира и изхвърля токсините, метаболитните отпадъци и излишната вода под формата на урина. Тя играе ключова роля в регулирането на водно-солевия баланс и кръвното налягане.
Покривна
Служи като основна защитна бариера срещу външни наранявания, инфекции и UV лъчи. Тя също така регулира телесната температура чрез потене и съдържа рецептори за допир, болка и топлина.
Имунна
Представлява защитната мрежа на организма срещу вируси, бактерии, гъбички и чужди агенти. Тя разпознава, атакува и неутрализира патогените, като едновременно с това унищожава и собствени увредени или туморни клетки.
Нервна
Координира и контролира всички бързи процеси и реакции в тялото, като приема, обработва и предава информация по електрохимичен път. Тя отговаря за сетивността, мисленето, паметта и волевите движения.
Ендокринна
Регулира дългосрочните процеси в организма (като растеж, метаболизъм и репродукция) чрез отделянето на химични посланици, наречени хормони. Те се секретират от жлезите с вътрешна секреция директно в кръвта.
Полова
Осигурява възпроизводството на човека и продължаването на рода чрез производство на полови клетки (яйцеклетки и сперматозоиди) и специфични хормони. При жените тя също така осигурява среда за износване и развитие на плода.
Механизми за саморегулация в човешкото тяло
Поради комплексния характер на човешкият организъм като цялостна система, в него възниква необходимост от механизми които да осигуряват връзката между отделните клетки, тъкани, органи и системи, от една страна, и от друга страна да осигуряват връзката на организма със заобикалящата го среда.
Регулирането на процесите в човешкият организъм, свързани най-напред с поддържане на постоянство в неговата вътрешна среда и устойчивост на основните физиологични процеси (дишане, сърдечен ритъм и тн.), се осъществява на принципа на обратната връзка, по невро-хуморален път - чрез вътрешната течна среда на организма (кръвта), посредством биологично активни вещества (хуморални регулатори) и рефлексната функция на нервната система.
Обратната връзка може да бъде положителна или отрицателна:
При отрицателната обратна връзка се наблюдава санкциониране на възникващите в организма изменения, при което настъпва корекция към физиологичната норма.
Положителната обратна връзка засилва възникващите изменения до степен на недостатъчност и срив на компенсаторните реакции на организма, от което следват отклонения от физиологичната норма и въвличане в патологичен процес.
Въпреки че човешкият организъм е саморегулираща се система, в редица случаи хомеостазата не може да бъде възстановена без определени поведенчески прояви (напр. прием на храна). Човешкото поведение е резултат от съвършеното съгласуване между регулаторно-адаптивните (нерво-хуморалната регулaция) и анализо-синтезните (висшите корови функции) възможности на нервната система в организма.
Хуморална регулация
Хуморалната регулация в организма се осъществява посредством вътрешната течна среда (кръвта), чрез която в него се разпространяват биологично активни вещества, наречени хуморални регулатори. Чрез тях се променя по специфичен начин функцията на даден вид клетки в организма.
Биологично активните вещества (хуморални регулатори) са:
хормони - отделят се от жлезите с вътрешна секреция
тъканни хормони - отделят се от нежлезисти клетки в различни органи и тъкани (бъбрек, бял дроб, сърце и др.)
медиатори (невротрансмитери) - отделят се от синапсовите окончания в края на аксона, тоест от нервните клетки
растежни фактори, които се произвеждат в белите кръвни клетки, клетки на нервната и съединителната тъкан и др. и предизвикват делене и увеличаване на броя на клетките
Клетките които се влияят от хуморалните регулатори се наричат прицелни. Прицелните клетки притежават молекули, наречени рецептори. Рецепторите се свързват с хуморалните регулатори по специфичен начин и спрямо тяхното въздействие клетките променят функциите си.
Различните прицелни клетки притежават рецептори, чувствителни към различни хуморални регулатори. Отделната прицелна клетка може да улави само такива хуморални регулатори, за каквито са пригодени нейните рецептори.
Броят на рецепторите не е фиксиран, a се променя, като по този начин се променя чувствителността на клетката спрямо хуморалните регулатори в течната среда на организма (кръвта). Колкото повече рецептори притежава клетката, толкова по-чувствителна е тя към хуморалните регулатори в кръвта.
Рефлексна регулация
Най-общо можем да кажем, че рефлекса представлява ответна реакция на организма към определен вид сетивно дразнене. Рефлексите биват:
безусловни\вродени, наследени по генетичен път (сукане, кихане, кашляне и тн.)\
условни\придобити, изградени по време на онтогенезата
Рефлексите се реализират на нивото на точно определени нервни пътища и структури, наречени рефлексни дъги.
Рефлексната дъга е съставена от пет задължителни компонента:
рецептор – възприема дразнението и го преобразува в нервен импулс
аферентна част - сетивен нервен проводник
асоциативна (превключвателна) част – нервен център, напр. хипоталамус
еферентна част - двигателен нервен проводник
ефектор - изпълнителен орган