Човешкият организъм като единно цяло 2
1 - Човешкият организъм като динамична система
Човешкият организъм представлява цялостна система, в която се разграничава йерархична организация на живата материя – клетки, тъкани, органи и системи. Клетките изграждат тъканите, а тъканите – органите. Органът е част от тялото, която има определено разположение, форма, устройство и функция.
Сложните процеси в човешкия организъм, свързани с неговата хомеостаза (поддържане на телесна t, pH, артериално налягане и др.) често се изпълняват не от един, а от няколко органа. Прието е групата от органи, изпълняващи общи функции в организма да се нарича система.
1.1 - Системи в човешкото тяло
В човешкото тяло се обособяват между 11 и 13 основни системи от органи, като точният брой варира според класификацията на органите. В тази публикация ще се придържаме към учебника по анатомия които се използва в МУ София. Там броя на системите е 11.
- Двигателна система
Двигателна система на тялото, движението му в пространството и защитата на вътрешните органи чрез съвместната работа на костите, ставите и мускулите. Тя също така участва в поддържането на стойката и генерирането на телесна топлина. - Храносмилателна система
Отговаря за приемането, механичното и химичното разграждане на храната, както и за усвояването на хранителните вещества в организма. Несмлените остатъци се изхвърлят извън тялото под формата на отпадни продукти. - Сърдечно-съдова система
Осигурява постоянната циркулация на кръвта, като доставя кислород и хранителни вещества до всички клетки и органи. Тя свързва сърцето и кръвоносните съдове в единна транспортна мрежа за нуждите на метаболизма.
2 - Механизми за саморегулация в човешкото тяло
Поради комплексния характер на човешкият организъм като цялостна система, в него възниква необходимост от механизми които да осигуряват връзката между отделните клетки, тъкани, органи и системи, от една страна, и от друга страна да осигуряват връзката на организма със заобикалящата го среда.
Регулирането на процесите в човешкият организъм, свързани най-напред с поддържане на постоянство в неговата вътрешна среда и устойчивост на основните физиологични процеси (дишане, сърдечен ритъм и тн.), се осъществява на принципа на обратната връзка, (положителна или отрицателна) по невро-хуморален път - чрез вътрешната течна среда на организма (кръвта), посредством биологично активни вещества (хуморални регулатори) и рефлексната функция на нервната система.
2.1 - Принцип на обратната връзка
Обратната връзка представлява процес, при който изходът на една система се възвръща като вход, за да регулира бъдещите ѝ действия и да постигне желан резултат. Този принцип е фундаментален за поддържането на хомеостазата на дадена система или организъм.
- Отрицателна обратна връзка
При отрицателната обратна връзка се наблюдава санкциониране на възникващите в организма изменения, при което настъпва корекция към физиологичната норма. - Положителна обратна връзка
Засилва възникващите изменения до степен на недостатъчност и срив на компенсаторните реакции на организма, от което следват отклонения от физиологичната норма и възможно въвличане в патологичен процес.
Въпреки че човешкият организъм е саморегулираща се система, в редица случаи хомеостазата не може да бъде възстановена без определени поведенчески прояви (напр. прием на храна). Човешкото поведение е резултат от съвършеното съгласуване между регулаторно-адаптивните (нерво-хуморалната регулaция) и анализо-синтезните (висшите корови функции) възможности на нервната система в организма.
3 - Хуморална регулация
Хуморалната регулация в организма се осъществява посредством вътрешната течна среда (кръвта), чрез която в него се разпространяват биологично активни вещества, наречени хуморални регулатори. Чрез тях се променя по специфичен начин функцията на даден вид клетки в организма.
Биологично активните вещества (хуморални регулатори) са:
- Хормони
Отделят се от жлезите с вътрешна секреция. - Tъканни хормони
Oтделят се от нежлезисти клетки в различни органи и тъкани (бъбрек, бял дроб, сърце и др.) - Mедиатори (невротрансмитери)
Oтделят се от синапсовите окончания в края на аксона, тоест от нервните клетки - Растежни фактори
Произвеждат се в белите кръвни клетки, клетки на нервната и съединителната тъкан и др. и предизвикват делене и увеличаване на броя на клетките
Клетките които се влияят от хуморалните регулатори се наричат прицелни. Прицелните клетки притежават молекули, наречени рецептори. Рецепторите се свързват с хуморалните регулатори по специфичен начин и спрямо тяхното въздействие клетките променят функциите си.
Различните прицелни клетки притежават рецептори, чувствителни към различни хуморални регулатори. Отделната прицелна клетка може да улави само такива хуморални регулатори, за каквито са пригодени нейните рецептори.
Броят на рецепторите не е фиксиран, a се променя, като по този начин се променя чувствителността на клетката спрямо хуморалните регулатори в течната среда на организма (кръвта). Колкото повече рецептори притежава клетката, толкова по-чувствителна е тя към хуморалните регулатори в кръвта.
4 - Рефлексна регулация
Най-общо можем да кажем, че рефлекса представлява ответна реакция на организма към определен вид сетивно дразнене. Разграничават се 2 основни типа рефлекси - безусловни и условни.
4.1 - Безусловни рефлекси
Безусловните рефлекси са вродени, наследствено предаващи се рефлекторни реакции, които са характерни за всички представители на даден вид и не се променят от влиянието на околната среда. Те се проявяват по един и същи начин през целия живот на индивида и са насочени към удовлетворяване на основни биологични потребности като хранене, дишане, защита и репродукция.
Основни характеристики и роля на безусловните рефлекси:
- Вроденост и постоянство
Рефлексите са налични от раждането (или се активират по време на него) и имат постоянна рефлекторна дъга, разположена основно на нивото на гръбначния мозък и мозъчния ствол. - Биологична значимост:
Те осигуряват оцеляването на вида, поддържат хомеостаза (саморегулиране на вътрешната среда) и помагат за адаптиране към относително постоянни условия на средата. - Видове и примери
Включват прости реакции като слюноотделяне при вкусване на храна, отдръпване на крайник от болка или горещо, кихане, мигане и коленен рефлекс. При новородените те са критични за оцеляването (напр. рефлекс на смучене) и се надграждат в условни рефлекси и съзнателни движения по-късно. - Връзка с условните рефлекси
Безусловните рефлекси служат като фундамент за изграждането на условни рефлекси, които са придобити и временни.
4.2 - Условни рефлекси
Условните рефлекси са придобити рефлекси, които се изграждат през индивидуалното развитие на организма под влиянието на околната среда и не се предават по наследство. Те представляват форма на асоциативно учене (класическо обуславяне), при която неутрален стимул се асоциира с биологично значим стимул, за да предизвика аналогична реакция.
Основни характеристики и механизъм на условните рефлекси:
- Локализация
Условните рефлекси са функции на мозъчната кора и изискват нейното участие, за разлика от безусловните, които се реализират на нивото на гръбначния мозък и ствола. - Формиране
Процесът започва с представянето на условен стимул (първоначално безразличен) в комбинация с безусловен стимул (който предизвиква вродена реакция). След многократно повторение, условният стимул сам по себе си започва да предизвиква отговор. - Адаптивност
Те са индивидуални и временно стабилни; променят се или изчезват (погасяване), когато условията, при които са създадени, се променят или престанат да бъдат подсилвани.
4.3 - Рефлексни дъги
Рефлексите се реализират на нивото на точно определени нервни пътища и структури, наречени рефлексни дъги.
Рефлексната дъга е съставена от пет задължителни компонента:
рецептор – възприема дразнението и го преобразува в нервен импулс
аферентна част - сетивен нервен проводник
асоциативна (превключвателна) част – нервен център, напр. хипоталамус
еферентна част - двигателен нервен проводник
ефектор - изпълнителен орган